Маймунките на оградата

ТОВА е една от моите лични житейски истории, която ме запази като човек през годините и не я забравих никога, освен това е и една от причините да развивам днес спорта Доджбол, защото за мен това е не просто спорт, не е само КАУЗА, а е моя път по заръка от дядо Боже, която аз ще изпълня каквото и да ми струва!
Обичам да казвам от личен опит, че не всеки е готов да посади дърво, под чуята сянка може никога да не седне! Това ми се случи началото на 80-те години, когато бях 2-ри или 3-ти клас.
Ето я и нея:
🤍💚❤️🇧🇬
“ Едно време, когато бях 8-9 годишен, минавах често покрай дом за изоставени деца, които ни гледаха мълчаливо през телената ограда, както това дете от снимката. Някои от тях се смееха и се катереха като маймунки по нея, а други просто стояха и ни гледаха през квадратчетата как минаваме покрай тях облечени и спретнати.
Децата от квартала им се подиграваха, а аз мълчах и не казвах нищо, по-скоро си губех ума и думата, защото не знаех какво да направя и как да се държа. Никой не ме беше запознал с факта, че има деца, които не ги искат родителите.
Мислех си, че това е някакво странно училище за специални деца. Един ден, минавах сам от там с училищната чанта на гръб , когато топката на децата от двора прехвърли оградата и падна до мен. Тогава тренирах футбол , засилих се и я ритнах обратно в двора.
Едно от децата ми благодари и ме попита как се казвам. Заприказвахме се! С времето станахме приятели и той ми разказа за себе си. Така разбрах, че съществува думата сирак и че има изоставени деца. Не го видях повече! Може би си беше намерил нови родители?! Нямам идея! Но, няма да забравя факта, че постоянно ме питаше дали получавам подаръци, дали приятелите ми получават подаръци и ако получават какви са тези подаръци , празнуваме ли рожден ден заедно и какво ядем.
Понякога си разделях закуската с него, кифла с мармалад, която струваше 7 Ст. в лафката на училище. Само да отбележа, че тогава ходих на училище с 20 Ст., които стигаха за две кифли и боза. 😄😄😄😄😄 Той се интересуваше какво става от моята страна на оградата, а аз от неговата страна. Междупланетарен обмен на информация! Не сме говорили никога повече от час на оградата, защото винаги някоя другарка го прибираше вътре, а не мен ми се караха да се махам.
Един ден домът затвори врати и вече нямаше маймунки по телената ограда.
След първата ни среща с това момче, три дни не говорих. Не можех! Все едно бях онемял.
Опитвах се да приема неговата съдба за истина, защото дотогава си мислех, че всички деца имат дом, семейство, родители, баби, дядовци и т.н. Да, ама не! Tогава имах баща, който ни биеше редовно със сестра ми, заради собствените му несполуки в живота, той си го изкарваше на нас, но тогава се замислих, животът на тази маймунка на оградата, дали не беше ли по-добър от моя?!
Тогава написах първата си смислена сентенция в живота, която гласи „Понякога имането е като нямане, а нямането е като имане!“.
След това я допълних така :
“Преди всичко, бъдете благодарни за това, което имате и за това, което нямате, защото много често имането е като нямане, а нямането е като имане!”
Та такива ми ти работи ми се случват!“ Kim Reiki ©
С Уважение Президент на Федерация Народна топка България
Константин Миладинов – Ким Рейки
Всяка закупена топка за Доджбол / народна топка подпомага нашата дейност на национално ниво !
ТОПКИТЕ за ЗАЛА “DBFB GOTCHA® BALL” СА С РАЗМЕР 7 ИНЧА ПО ДИЗАЙН НА ФЕДЕРАЦИЯ НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ С АВТОР ЕВА ПАВЛОВА И СА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИ и сертифицирани ОТ WORLD DODGEBALL ASSOCIATION за развитието на този спорт в България.
Топката е от текстил и е лека, а при удар е безболезнена.
ТОПКИ ЗА ДОДЖБОЛ НА АДРЕС  WWW.GOTCHA.BG

    Вашето име (задължително)

    Вашият Email (задължително)

    Относно

    Вашето съобщение

    Директен линк към топките:
    Телефон: 0885948496
    Kim Reiki
    На адрес :

    Няма отговори за "Маймунките на оградата"

      Искаш да кажеш нещо??

      HTML е позволен